Junkers Ju 87

(1937 - 1945)

Junkers Ju 87 с своите крила във формата на W, здравото си шаси и типичната сирена при пикиране станал символ на успехите на германската армия през първите години на Втората Световна война.

Junkers Ju 87 бил проектиран като Stuka (пикиращ бомбардировач или Sturzkampfflugzeug) и това наименование било прието и като означение на самия самолет. Неговата функция била да бъде като "летяща артилерия" за подкрепа на танковите сили на Вермахта, които били първата линия на немският Blitzkrieg (светкавична война).

Първият полет на Ju 87 бил през 1935 година и първоначалните прототипи използвани вносни британски мотори, но постепенно била развита серийната версия Ju 87 A (200 произведени самолета) с по-опростена опашка и мотор Junkers Jumo 210. Ju 87 A бил приет на въоръжение през 1937 година, но бързо бил заменен от тип B, който имал по-мощен двигател и по този начин летял по-бързо с двойно по-голям товар от бомби.

В края на 1939 година Junkers Ju 87 B-1 бил заменен от тип B-2 с подобрения в конструкцията, която позволявала носенето на до 1000 кг бомби. Следвали няколко версии на B-2 - B-2/U-2 с по-добра радиостанция, B-2/U-3 с по-дебела броня, B-2/U-4 със ски вместо колела и версия Ju 87 B-2/Trop с филтри за пясък за използване в пустинни условия. Последната версия, заедно с основната версия B-2 били предоставени на Италия, много Ju 87 B-2 били приети на въоръжени във ВВС на България, Унгария и Румъния. В началото на Втората Световна война Германия имала на разположение 336 самолета Junkers Ju 87 B.

През пролетта на 1940 година започнала подготовката на нова версия на вече славната Щука. Корпусът бил модифициран, а двигателят сменен с по-мощният Junkers Jumo 211 J-1. Освен това била удебелена и бронята на самолета, увеличени били и резервоарите за гориво. Отбранителните средства били удвоени, а носността била увеличена на 1800 кг бомби. Новата версия станала известна като Ju 86 D и била произвеждана в 7 основни типа, предназначени за бомбардиране, но и за дърпане на безмоторни самолети и нощни атаки върху наземни цели.

През 1942 година Луфтвафе започнала да осъзнава неефективността на стандартните бомби срещу все по-добре бронираните танкове и затова започнало развитие на по-ефективни противотанкови оръжия за самолетите Ju 87, които по това време били гръбнакът на противотанковите въздушни сили на Луфтвафе. В крайна сметка инженерите на фирмата Юнкерс избрали лекото 37 мм оръдие Flak 18, което първоначално било предназначено за ПВО. Това оръдие било прикачено в контейнер под крилата на Ju 87. Първите Ju 87 G-1, въоръжени с тези оръдия, били приети на въоръжение през есента на 1942 година. Това била последната бойна версия на известният пикиращ бомбардировач Щука, като по време на войната били произведени 5700 броя.

Друга версия на Ju 87 била R или Reichweite (версия за далечен полет). Тя се произвеждала заедно с версия B и била предназначена за противокорабна или подобна дейност с увеличени изисквания за максимален полет. За тази цел крилата на самолета били променени, а под тях били прикрепени 300 литрови резервоари, които допълвали стандартните два 240 литрови резервоара в корпуса на самолета, а освен това в корпуса били поместени още два 150 литрови резервоара. По този начин обаче бомботоварът на самолета бил намален на една 250 кг бомба. Ju 86 R бил приет на въоръжение през 1940 година, но в крайна сметка бил използван само малък брой от тези самолети.

По времето на Битката за Британия и в боевете в по-късните фази на войната Щуките се оказали като изключително раними, особенно ако не били ескортирани от изтребители.

Технически данни:

Junkers Ju 87 B-1

Junkers Ju 87 B-2

Junkers Ju 87 D-1

Junkers Ju 87 G-1

Junkers Ju 87 R-1

Arxion © 2014