Messerschmitt Bf-109

(1937 - 1945)

Messerschmitt Bf-109 бил най-многобройният изтребител във Luftwaffe с над 30 000 броя произведени преди и по време на Втората Световна война. Той бил отговор на изискването за изработване на едноплощен изтребител за германските ВВС. Първите 13 прототипа били тествани през септември 1935 година.

Messerschmitt Bf-109 B бил въоръжен с три 7,92 мм картечници и бил приет на въоръжение още през 1937 година. Messershmitt Bf-109 C бил въоръжен с четири или пет картечници и заедно с тип B участвал в гражданската война в Испания.

След известни подобрения на въоръжение бил приет тип D, който бил въоръжен с едно 20 мм оръдие и две картечници и освен това имал по-мощен двигател - Daimler-Benz DB 600 Aa с мощност 986 к. с. (735 kW).

Версиите B, C и D били постепенно изтласкани от по-нови модификации и през 1940 година преминали на служба като нощни или тренировъчни изтребители.

След подобрения на версия D възникнал Messerschmitt Bf-109 Е "Emil". Той бил произвеждан постепенно в четири версии, всичките от които постепенно получавали по-мощни мотори и по-добро въоръжение. Така Messershmitt Bf-109 E-1 имал мотор Daimler-Benz DB 601 A-1 с мощност 1075 к. с. (801,5 kW), подобрена броня и възможност за монтиране на 20 мм оръдие в остта на перката. Весията Е била смятана за най-добра от всички останали версии на Messershmitt Bf-109. Именно този тип се сблъскал с британските Spitfire в Битката за Британия.

Последвали още 4 версии Е, които били използвани като изтребители, разузнавачи и щурмови бомбандировачи. Така тип Е-5 и Е-6 били разузнавателни изтребители без оръдия, при това Е-6 дори имал и по-мощен мотор с 1200 к. с. Версията на Messershmitt Bf-109 Е-7 била с монтиран допълнителен резервоар за гориво вместо 250 кг бомби, които носели щурмовите версии на изтребителя. Тип Е-8 пък имал подобрен мотор с мощност 1350 к. с., но служел като разузнавателен изтребител и затова имал камери монтирани в крилете, на мястото на оръдията на предишните версии. Интересното при всички версии Messershmitt Bf-109 било, че 20 мм оръдия имали по-голяма далекобойност от картечниците им.

През пролетта на 1941 година на въоръжение бил приет Messerschmitt Bf-109 F, с усъвършенствана аеродинамика и маневреност, но това било достигнато с намаляване на въоръжението на изтребителя, което впоследствие се оказало като твърде незадоволително. Поради тази причина производството на тип F свършило след 2200 броя. Вариантът F-1 бил въоръжен с две 7,92 мм картечници и едно 20 мм оръдие в остта на перката, F-2 имал скорострелно 15 мм оръдие, F-3 подобрен двигател с мощност 1350 к. с., F-4 - скорострелно 20 мм оръдие и по-добра броня, F-6 пък бил разузнавателен самолет без въоръжение.

След версия F започнал да се произвежда нов тип Messerschmitt Bf-109 - G. Този вариант бил произвеждан чак до края на Втората Световна война с общо произведени 23 500 броя. Първите доставки за армията били извършени през 1942 година и част от изтребителите имали херметически кабини. По-голямата скорост и по-мощното въоръжение били за сметка на маневренността на самолета, която отново била влошена. Главните версии G били G-1 и G-2 с мотор Daimler-Benz 605A, едно 20 мм оръдие и две картечници. Тип G-3 и G-4 имали подобрени радиостанции, а G-5 и G-6 били по-тежко въоръжени и в късните етапи на войната с дървена конструкция на опашката. Разузнавателни били версиите G-8 и G-10 с по-мощен мотор с 1850 к. с., G-12 била двуместна тренировъчна версия, G-14 била подобрена G-6, а G-16 съответно подобрена версия на G-14. Изтребителите имали херметически кабини само до версия G-6.

Технически данни:

Messerschmitt Bf-109 C-1

Messerschmitt Bf-109 Е-4

Messerschmitt Bf-109 Е-7

Messerschmitt Bf-109 F-2

Messerschmitt Bf-109 G-6

Arxion © 2014